Адуней апсуа-абаза конгресс

Апсуа бызшва ажвар "алабаща" айха пынцIа зхъачIву лабата гIанахIвитI (I т., ас. 1986, 339 ан.). Ауаса айха пынцIа зму алабаква зымгIвагьи гьлабащам. Алабаща анахьанат алабаква йызларапшым квпшыра амапI. Ауи йазалху амшIыжвлаква йгIарылырхитI, анапIыркIыра анапIы шахьнымгIвзуаш апшта йырчпитI, апынцIагьи айха ахъадырчIвитI.

Апсуаква йырхIвитI: "ГIвза дызмам йлабаща дазцIгIитI". Ари ажважв йгIанарбитI ауи алаба йызчIву хвыта йазыйбауа.

Алабаща акъральыгIва амч йадамыгъата йгIазрысабапуа йгIаджвыквызцIаз Апсны Республика йапхъахуз а-Президент Ардзынба Владислав йакIвпI. Ауи агIаджвыквцIара асквш 1999 декабрь а 6 – йквра амш йаквйыршватI.
Ауи дамыгъата ахъазгIваца йгьгIалрымхтI. Алаба йбайу атурых апхъанчIви гIамта – ахаттква, ахеттква, ашумерква, датшагьи МарагIайырта Аргваны ауагIахъаква рпны йгIаджвыквлитI.

ЙшхIхIваз апшта, ауи быжьгIвынчIвыта йчпан, ашвокь ахъаз щъата йгIадрысабапуан, ашвыр йанайхсуашыз ашвокь абыжьгIвынчIвыра йбжьарцIунта бзи-бзи йкIылпшуан. Айха пынцIагьи, ащхъа мгIващква рпны дарымыгIвзуа акIвымкIвагьи, алабаща абджьарта йачпун.

АйхIарала апынцIа цIарата йаъазлитI. Ауаса ахъа йапшым квпшыра амата уанйалитI. Ажва ахъзала – щапIкIыгата йчпата ("аҵәаҳә"). Ауасахча ауи ацIла акъвадама гIанайыркIгьи йауан, йанатахъхара ахIвыча йрылу джьмакI гIарылихуашызтын ащапIы алагIайкIта дгIахъ йауан. Ауи акIвымкIвагьи ауасахчаквагьи ашварацыгIвчвагьи агъныла чвыргъвыта йчпаз алабаща нкъвыргун. Ауи ауат асы йхънагIваз амгIващква аладрыцкьун, адзква йанырхъысуазгьи йгIарыхъвун.

Ари алабаща анапIыркIыра быжьгIвынчIвыта акIвын йшырчпуз.

АнапIыркIыра гьажьыта йтырхитI йа кIьыдата гьажьыта йырчпитIта йахъадырчIвитI. Ауи къьакъьазларнысгьи ауаштI. Йджьауымщушта йгьаъам ажва «къьакъьа» абыжьгащала апсуаква абыхъв йызлапхьауа "ацаҟьа"("хIацIкъьа") йъаквшвауа.

Ари алабаща анапIыркIыра гIвбата йалыцIитI. Апсуаква ауи "ахырҩынтәы" – хIва йапхьитI. Ауи ажва хъвы-хъвы йалухырквын пщхъвыкI галукIгIитI: ахы+р+ҩы+нтәы. Араъа "ахы" – "ахъахьы" гIаныцIитI; "р" – азадцалра гIазныцIуа аффикспI; "ҩы" – апхьадзара "гIвба" йащатапI; "нтәы" – алархIага суффикспI.
Ари алабаща датшатагьи "ахы лабашьа", "ахылга лабашьа", "алабашьа хылга", "алабашьахеимҿаҧа" – хIва йапхьитI. Ауи йапшым ацIасква анакIвдыршауа йгIадрысабапитI, айхIарала пIатIу зкву ахIбачви ашварацыгIвчви йрыман.

АмшIычпагIвчва алабаща йанадынхалуаз апсабара апны узынйауа ашвыгакви ашшакви ракIвын йгIадрысабапуаз. АйхIарала ауи пычIвта йцIдрычIваз агырраса ашша акIвын. Ауи йхIазырхаз алаба 7-10 мшы гIабжьадрышвуамца хын-пщын йахьырщуан. Йаъан араса цIдымрычIваскIва аджьыкIа аналарцIузгьи – ауи ашша къапщаквыршвыта йачпун.

Алабаща гIазлырхуа апкъыгIвас – алабапха – апсуаква "алабашьазааира" – хIва йапхьитI, абгата мшIыкI йгIалху алабаща ахъазла "аҵиаах лабашьа", "ашьапыҵиаалабашьа" – рхIвитI. Алабаща ащайдза шацыз апша йгIалнажваз ацIла (ащардала – лахIа, раса, адгьылраса йа гъьаца) йаквгIайхыз йгIалырхызтын ауи "ақәиаа лабашьа", "ақәиаах лабашьа", "ахылиаах лабашьа" – хIва йапхьитI. Алабапха (алабашьазааира) урыхIазырырныс рыцIа йанбзийу апхынквта уалагата апхынцIыхъвадза акIвта йырпхьадзитI. Алабаща зчпауа аъазаква йшырхIвауала, ауи агIамта ацIлаква ркъдзыра аныкъвара ашIаситI, апсуаква рхIваща: "аҵла ыцәоуп" ("ацIла ычвапI"). Ауи йгIалцIла амшIы йшутахъу апшта йузычпитI. Йаргьи ауи агIамта йурыхIазырыз амшIы ауи апш зарар гьадзахуам, амшIы зфауа йапшым ахIапшхвыпшква рыцIа йырчвыхчахитI.

ХIзайчважваз мшIычпагIвкI йшгIахIайхIвызла, азары – рыцIа йагъьу, ауаса уыздынхалырныс рахIа йбаргву пкъыгIваспI. Ауи лабапха гIалызхуаш амшIычпагIв ацIла йшалахIауанадзара йырхъвыхра атахъхитI – апкъ хъвахъвата йшджвыквимыжьуаш апшта.
Алабаща хIагIарати швпIарати йамазлуш амшIычпагIв йыззичпауа агIвычIвгIвыс йгIайыквхта йщаквйыргылитI. Араъа ауи йуыртгьи, йыпкъ алыхщагьи, йнапIыркъьарагьи, йымачвква рыурагьи уырпшра атахъыпI.

Апсуа йтдзы апны йапшымкIва лаба щарда аъазлауатагьи уанйушын. Ауат йрылам алабащала апхIвыс апшвыма дъацаз лзыдыруан: акIадза дхъалызтынгьи, уысквакI йхарныс зджьара дыкIвшазтынгьи, гвхахIваракI далапшырныс йа псы днайдасырныс дцазтынгьи. Йауа ухIварыквын, дасузлакIгьи закI ахъаз йгIайрысабапуан.

Ари ачважваща ужвы йъагIадзазгьи йаъаркIвапI. Ауи гIадрысабапуата ахIбачва ажвакIгьи рымхIвауата йыртахъу алаба "йадырхIвун". Алыгажв алабаща адгьыл йшлайцузла зымгIвагьи ауи йнашхи йгвтаракви гIардыруан. Ажва ахъазла, ауи псайспата, тынчта йчпузтын – ауыс заман ззалухуаш закI акIвпI, угвжважвушта йгьаъам.

"МагIны змам шважваква сдрыгIапсатI!" – гIанищтуан.

Ауыс ласыта йшалдыргуш йазирыгвжважвун.

Ауи йгIаныцIуан: "Ари счвхIатлапI. Ари ауыс бзи-бзи уадгылра, уазхъвыцра, къару адгалра атахъыпI".

Ахъаз дшгIапсаз гIаныцIуан.

"Ауыс алхIыргатI. ХIцахгьи йауаштI", – райхIвуа.

Апхъазаман алабаща йызбалакI йымазла шамуаз. Ауи анкъвгара зквнагуз зныбыжьла, зуасаражврала, здырраквала, зпIатIула аткъвым йа акыт йгIарылыркIгIуз йакIвын.

Ужвы йъагIадзазгьи ари хвду зму асогIа зыртуа ауагIа рпны чIахIи бзибари гIазынхаз йакIвпI. Апхъазаман алабаща зчIвыз данпсра ауи агIасы йыцтарцIауатагьи цIасын, ужвы хъахчагатагьи чвахъабагатагьи йгIаныржьитIта йазсакъуа йынкъвыргитI.

КIьыдата йлыхын апсы даннардасуа алабаща агIарысабапща. Йпсыз йтгIачва ргвакъвпра рыцагIвызшарныс йгIайуаз ахъачваква рлабащаква апынцIа цIараква рхъырхуан. Ауи йашвхIаусыгIваз сквшышвпхьадзара руацIа йщаквгылыз апсуаква ргвбайара ацIасквала апсы даныцIарцIауа абджьаркIгьи гьрыдрымгалуазтIта акIвпI. АтгIачва йрыуата йгIатшкIаралквауа здгылуазгьи йыцIайыргылуаз пынцIа зхъам расалабан.

Зынзамызадза урынйитI апхIвысква йырзалху алабащаквагьи. Ауат ауи апш магIын ду рпщылата йгьаъамызтI, ахъаз йанныкъвауа цхърагIагата йгIадрысабапуан акIвмызтын, алабаща зчIвыз апхIвыс ауи йшылтахъу апш йылрыпшдзун.

Апсуаква ргвбайара йахъвыкIу алабаща агIахIвра, алитература, ауысара рпынгьи йгIарбапI. Ажва ахъазла, зымгIвагьи йырдыруа йызхъазыкIу ауасахча йгIахIвра ауи адгьыл йлайцуз алабаща агьагьара йакIвшитI. Араъа зпынцIа цIарала адгьыл йлацу алабаща адуней агвы йагIарбагапI. Алитература апны чIахI зкву апсуаква йанакIвызлакIгьи алабаща рымата акIвпI йшгIадырбауа. Ауи апшта, Лакрба Миха йгIахIвахра «Алабаща» апны зныбыжь йнадзаз алыгажв йымдырдзакIва алабаща апынцIа йыдзхъагылаз ацIай йщапIы йалайцатI, ауахьауыгьи алабаща знапIыцIакIыз хвы йыквицIауата ауи дъадзачважвуз ажвакI гьйымхIватI.

Асабиква йырзынарху ауысаква рпынгьи алабаща гыларта айауитI. СакIаниа Гвында луыса "ХIтдзы апны йбзазун лабакI" хъацIара нкъвызгуз алаба сасра апсабара йшазцуз, ащхъаква, амшынква, адзкIатштшартаква йырхъысуамцара Апсны ашIыпIа пшдзаква зымгIва шгIамнадаз, алокIква йрылу афыркви йапшым апсауышвхIакви йшрынйуз, айачIвакви амызи йырзынадзата щымта атыдз цри йшазгIайхыз гIанахIвитI. Ажва гьалам ауи атурых ауи йащтагIайуа абанпараквагьи йшырнахIвуаш, йауа ухIварыквын, атгIачва чвахъабагата йынкъвыргауа апсуа лабаща атынхакI йымщтахь атынхакI йзыгIанхауа йгIамгIвайсуан.

УахьчIвала апсуа лабаща зчпауата акъраль йтаху хвгIвыкI йгьрайхIам. МшIычпагIвипхьадза йчпаз алаба йхцIара аницIитI – дызлагIардыруаш "йымачв" йазалхта зджьара йаквицIитI.